Партньори

Организации, членове на консорциума учредил института са:

  • Софийски университет „Св. Климент Охридски"

Софийският университет „Свети Климент Охридски" (СУ) е институцията с най-дълга академична история в областта на висшето образование в България, върхови научни постижения и висок международен авторитет. Основан е през 1888 г. като Висш педагогически курс към Първа мъжка гимназия с едно отделение, от което до 1894 г. израстват три факултета: историко-филологически, физико-математически и юридически. През 1904 г. Висшето училище прераства в Университет, който до началото на Втората световна война вече е утвърден европейски образователен и научен център със 7 факултета, 72 института, клиники и семинари, богата библиотека и 14 826 алумни. В периода 1947 - 1952 г. някои от неговите звена са обособени в самостоятелни висши училища в областта на стопанските, медицинските и земеделските науки или в институти на БАН. Преодолял трудните времена на изпитания, в последната четвърт на 20 век университетът пристъпва към осъвременяване на образователния процес, разширяване на приема и на броя на специалностите, възстановяване на редица факултети (през 90-те години отварят врати стопанският и богословският факултет, а през 2007 г.- и медицинският) и задълбочаване на международните връзки.
След 120 години академична история днес Софийският университет е най-голямата и модерна учебна научноизследователска институция в България с 16 факултета, 3 департамента и няколко самостоятелни центъра, Университетът притежава собствено издателство и медийна група, включваща вестник, радио и телевизия. Важно място в неговата структура заемат Университетската библиотека с фонд от 2 100 000 библиотечни единици научна и учебна литература, старопечатни и редки издания, периодика и др. и Центърът за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев", притежаващ богата колекция от ценни източници за българската хуманитаристика, голяма част от които непубликувани.
В изпълнение на своята водеща функция Алма Матер обучава висококвалифицирани специалисти в широкия спектър на хуманитарните и природо-математическите науки. През учебната 2007/8 г. в университета се обучават 24 247 студенти, които следват в общо 92 бакалавърски специалности и над 250 магистърски програми, а 774 души се подготвят да получат образователната и научната степен - доктор. Ежегодният прием надхвърля 5 200 души. Пряко свързана с преподавателската дейност е изследователската работа. Разгърнатият научен потенциал на СУ има многостранни професионални интереси и сериозен принос за развитието на страната и на науката като цяло. Той се формира от 1606 души изследователски персонал, в това число 203 професори, 614 доценти и 789 асистенти. Между тези преподаватели има 172 доктори на науките и 937 доктори. През последните години се извършва подмладяване на академичния състав и обновяване на материалната база с оглед на по-широкото навлизане на съвременните технологии. В резултат на положените систематични усилия, понастоящем в университета работят 360 млади учени. От 2007 г. функционира и Център за технологичен трансфер.
Друг приоритет на университета в контекста на ускорена глобализация е разширяването и задълбочаването на международното сътрудничество. Обменът на интелектуални ресурси и опит се осъществява чрез споразумения и договори с над 100 образователни и изследователски институции от 47 държави от Европа, САЩ, Латинска Америка и Азия.
В областта на проектната дейност от 1964 г. в СУ функционира Научноизследователски сектор. Той обхваща дейността на академичния състав по организирането, обслужването и извършването на фундаментални и приложни изследвания, консултантска, експертна и технологична дейности. Чрез него ежегодно се изпълняват около 300 проекта. От действащите в момента проекти 27 са в рамките на различни програми на Европейския съюз: Леонардо да Винчи, Еразъм, Сократ, Рамковите програми за подпомагане на научноизследователската дейност (V, VI и VII) и др.
Софийският университет е утвърдено и уважавано средище на знанието, подготвило плеяда учени от световна величина. Ключът към успеха се намира в приложението на традиционни и иновативни методи и практики, в интегрирането на чуждестранни и родни модели на висше образование и научноизследователска работа и във въвеждането и усъвършенстването на новите информационни и комуникационни технологии. Последните не само подпомагат обучителния процес на студентите и улесняват научните дирения на преподавателите, но позволяват на Алма Матер да запази равнището на европейски университет, да повиши качеството на своя интелектуален продукт и да увеличи своята конкурентоспособност в рамките на ЕС и на световната наука.
За контакт - http://www.uni-sofia.bg

  • Българо-американска комисия за образователен и академичен обмен „Фулбрайт"
Комисията е официално учредена на 9 февруари 1993 г. за срок от десет години по силата на двустранно споразумение между правителствата на САЩ и Република България, подписано на 2 септември 1992 г. На 3 декември 2003 г. беше подписано ново безсрочно споразумение между двете правителства.
Основната функция на Комисията произтича пряко от целите на програмата "Фулбрайт". Тя се състои в администриране на академичния обмен на български и американски учени, докторанти, учители, училищни директори и специализанти, както и в разпространяване на информация за възможностите за обучение, научни изследвания и преподавателска дейност в САЩ.
Консултантският център, създаден през 1994 г., предлага информация и консултации за възможностите за обучение в САЩ, процеса на кандидатстване в американски университети, източниците за финансиране и кандидатстване за финансова помощ, американските стандартизирани тестове, езиково обучение, годишния фулбрайтов конкурс и други конкурси. В него се провеждат индивидуални и групови консултации всеки ден от понеделник до петък. Годишно около 17 000 души получават информация в офиса на центъра, по телефон и по електронна поща.
През 1995 г. е създаден учебен център към Комисия "Фулбрайт" в София, който предлага обучение по английски език на всички нива, бизнес английски и подготовка за приемните изпити в американски университети и колежи - iBT TOEFL, SAT, GRE, GMAT. В учебния център се обучават над 500 души всяка година.
На всеки две години Комисията организира международни фулбрайтови конференции, посветени на основни проблеми на образованието, културата, познанието и перспективите на гражданското общество.
От 2002 г. Комисията провежда ежегоден двуседмичен Международен фулбрайтов летен институт. Институтът предлага едноседмични и двуседмични интердисциплинарни курсове в различни области на науката, културата и изкуствата и богата културна и туристическа програма. Курсовете са насочени към широка аудитория от студенти, докторанти, млади университетски преподаватели и специализанти от цял свят.
Комисията разполага с учебно-информационни центрове в градовете: Пловдив, Велико Търново, Русе, Видин, Варна, Бургас, Сливен, Стара Загора, Смолян, Шумен, Кърджали и Мадан.
Почетни съпредседатели на Комисията са американският посланик и българският министър на образованието и науката. Изпълнителен директор на комисията е доц. д-р Юлия Стефанова.
За повече информация: http://www.fulbright.bg
  • Държавна комисия за сигурност на информацията (ДКСИ)
Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ) е създадена през 2002 г. и се ръководи от ясно определена нормативна рамка, в основата на която е Законът за защита на класифицираната информация. Първото разрешение за служител по сигурността на информацията е издадено от Комисията на 31 март 2003 г. В периода 2003 - 01 юли 2007 г. са издадени общо 2006 бр. разрешения.
Комисията е държавният орган, който реализира политиката на Република България за защитата на класифицираната информация. Основните направления, в които се развива своята дейност са свързани с организирането, осъществяването, координирането и контрола по защитата на класифицираната информация. При осъществяването им ДКСИ:
• извършва общо ръководство на дейността по проучванията за надеждност на лицата, на които е необходимо да работят с класифицирана информация, и по издаването на разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация;
• осъществява общо ръководство на дейността по проучване на физически или юридически лица, кандидатстващи за сключването на договор или изпълняващи договор, свързан с достъп до класифицирана информация;
• извършва проучване съвместно със службите за сигурност и по тяхно предложение издава разрешение на лицата, предложени за назначаване като служители по сигурността на информацията;
• издава сертификати, потвърждаващи пред чуждестранни власти, че български физически или юридически лица притежават разрешение, съответно удостоверение;
• извършва съвместно със службите за сигурност проучване на български граждани, които кандидатстват за заемане на длъжности или за изпълнение на конкретно възложени задачи, налагащи работа с класифицирана информация на друга държава или международна организация;
• води единни регистри на издадените, отнетите или прекратените разрешения, удостоверения, сертификати и потвърждения, на отказите за издаването или прекратяването на такива, както и регистър на материалите и документите, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна;
• организира и координира обучението за работа с класифицирана информация;
• осъществява методическо ръководство спрямо служителите по сигурността на информацията;
• осъществява общ контрол по защитата на класифицираната информация, съхранявана, обработвана и предавана в автоматизирани информационни системи или мрежи;
• определя насоки и утвърждава планове за действие на организационните единици в случаи на възникване на опасност от увреждане на държавни интереси вследствие на нерегламентиран достъп до класифицирана информация;
• извършва анализ и оценка на готовността по защита на класифицираната информация за случаи на възникване на опасност от увреждане на защитените от закона интереси вследствие на нерегламентиран достъп до класифицирана информация и дава задължителни указания в тази област;
• уведомява незабавно Министър-председателя в случай на нерегламентиран достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Строго секретно";
• организира и провежда превантивна дейност за предотвратяване и намаляване на вредните последици от нерегламентиран достъп до класифицирана информация;
• разработва и внася за приемане от Министерския съвет проекти на нормативни актове в областта на защитата на класифицираната информация;
• организира, контролира и отговаря за изпълнението на задълженията за защита на класифицираната информация, съдържащи се в международни договори, по които Република България е страна;
• организира и осигурява функционирането на регистратурите в областта на международните отношения;
• дава разрешения за посещение на лица за извършване на инспекции, провеждани по силата на международни договори за взаимна защита на класифицираната информация.
При изпълнение на правомощията си ДКСИ работи в тясно взаимодействие с органите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и службите за сигурност и обществен ред.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация Държавната комисия по сигурността на информацията е колегиален орган и се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател. Съставът на Комисията се определя с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя. От 2002 г. Комисията се председателства от г-жа Цвета Маркова.
За повече информация: http://www.dksi.bg
  • Синдикат „Висше образование и наука" към КНСБ
Синдикатът е основан на 29 юни 2001 г. и има секции в 30 висши училища, академии, институти и колежи. Той е основен член на КНСБ, членуваща в Международната конфедерация на свободните профсъюзи и в Европейската конфедерация на профсъюзите.
Основните му цели включват:
• Защита и представителство на интересите на синдикалните членове в труда, заетостта, трудовите права, заплащането, социалното осигуряване и жизненото равнище за:
• Отстояване на социалните аспекти във ВУ и БАН и утвърждаване на колективното трудово договаряне и социалния диалог;
• Укрепване на синдикалните структури и повишаване на мотивацията;
• Синдикална солидарност и взаимодействие между основните членове, както и интегриране в националното и международното синдикално движение;
• Представителство на национално и браншово равнище, както и легитимност в социалния диалог на ниво ВУ и БАН;
• Експертно и информационно осигуряване и синдикално обучение.
Председател на синдиката е доц. д-р инж. Лиляна Вълчева.
За повече информация http://von-knsb.hit.bg
  • Институт по география на БАН
Основаният през 1950 г. Географски институт към БАН се стреми да обслужва научно управлението на Република България на национално, регионално и общинско ниво, като провежда изследвания, които допринасят за устойчивото регионално развитие, опазването на природната среда и повишаване качеството на географското образование.
Институтът работи по основните национални приоритети с цел повишаване на конкурентоспособността и устойчивия растеж на икономиката в условията на евроинтеграция и глобализация, както и съхраняване на българската природа и културната самобитност на народа.
Географският институт популяризира географска информация за България и света чрез научни и научно-популярни публикации и учебни пособия и ангажира общественото внимание с глобалните проблеми и общочовешките ценности във всички сфери на обществения живот.
В института работят общо 41 човека, от които 28 учени. Двама притежават научната степен „доктор на науките", а 19 имат научна степен „доктор". Хабилитираните учени са 15, а нехабилитираните са 14. Осем души са специалисти с висше образование. В структурата му влизат: Секция по физическа география и Секция по икономическа и социална география, а от 2008 г. функционира Геоинформационнен център. Сред основните направления на научната работа на института попадат: глобалните промени и опазването на околната среда, регионалното развитие, европейската интеграция и трансграничното сътрудничество, образованието и квалификацията.
От 2008 г. институтът е член и на Eвропейската мрежа за висше географско образование HERODOT и е включен в изпълнението на десетки национални и международни проекти.
Директор на Географския институт е ст.н.с. д-р Марияна Николова.
За повече информация http://geograph.bas.bg/index.php?l=3
  • Дирекция „Канцелария и архив" на МВнР
english български